Случаят е пак за колега, нелеп и смешен.

Поемаш ангажимент към клиент по някакво свое убеждение, а нямаш реална идея какво да свършиш по въпроса за да приключиш въпроса. Ангажимента е настройка на сат.чиния към Тюрксат на 42*, която е на недостъпно място и само по алпийският начин става с въжета от покрива.

Отиваме на адреса, като вече знаех предварително какво ще стане – т.е. колегата нямаше за пореден път да реагира адекватно и ще трябва аз да му бера срама и недостатъците. Точно и по време и по последователност, както предполагах се развиха събитията. Не знае какво да казва на алпиниста как да върти и изобщо да манипулира чинията. Стои заглобил безгрижно лице в уреда и кратко отговаря. Човека на въжетата трябва да го пита постоянно какво да прави ?

Като си се нагърбил да се правиш на разбиращ, не го прави само сутрин в офиса на оперативка, прави го и всеки път когато е необходимо ! Отива на подобен род задължение без да е подготвен. Няма алтернативен транспордер под ръка, не знае коя е посоката, не знае как да насочи усилията на човека, който виси на въжетата в 30* температура отвън и на всичкото му спокойствие реши да се обади за помощ на друг колега – някой, който после ще има да се чуди за какво изобщо сме там 2-мата ??? Че, и повече от сигурно ще ни разказва с ирония и насмешка. Хич не ги съобразява подобни неща. Важното е да се опита да свърши нещо по най-лесният начин, без тормоз на тялото и ума. Можеше 10мин. преди да отидем на адреса да ме предупреди, че не е подготвен по занятието и да попита дали мога да съдействам. Нищо, нито дума, че и уверен с желязно спокойствие ?

После след 30мин. полумълчание с лице вперено в уреда, продължи да си мълчи, а без да разбера как го направи се обади на някакъв колега. Неам думи. Трябваше да го оставя да се оправя сам или да чака същият колега да дойде за да му каже какво да стори.

Намерих друг транспордер в нета, хванах уреда и лека по лека обясних на ‘алпиниста’ какво да прави с чинията. Появи се сигнал, фиксирахме до колкото можеше да го направи този човек и затворихме прозорците !!! Всичко си дойде на мястото – и единият спътник и този на Тюрксат си бяха на лице !

Още за Дезориентацията

2 мнения по „Още за Дезориентацията

  • 06.08.2019 в 13:54
    Permalink

    Интересно и чудно за какво пишеш, като не го споделяш с ‘виновниците-герои’ от тези разкази ?
    Трябва да проявиш и ти самият някакъв характер, не може само да драскаш едни констатации, все едно си няколко висоти над останалите.
    Иначе, като цяло има резон в това което споделяш, но самият ти не правиш нищо за да промениш към по-добро и за двама ви.

    Отговор
    • 09.08.2019 в 11:57
      Permalink

      Коя фирма сте, макар, че какво значение има. То на повечето места е все така. Само нередовни типове и нередовни шефове. Малко пари, никакви стимули и на финала, докато се усетиш живота си минал. Ако можеше да не работя, нямаше и ден да направя в тази пропаднала държава.

      Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.